Иван Вазов |
Иван Вазов често е наричан "патриарх на българската литература". Той пише поезия, пиеси и романи в края на 19-и и началото на 20-и в. Роден е в Сопот в семейството на средно заможен търговец. Творчеството му отразява периода след Освобождението на България и предшестващото го Възраждане. |
Вазов говори и пише свободно на няколко езика, включително на турски, гръцки и руски. В училище изучава търговия, за да може да помага на баща си в семейния магазин, но търговията го отегчава; много повече го интересува литературата. Той става близък приятел с Христо Ботев, който е дълбоко въвлечен в българското революционно движение. Вазов се включва в революционния комитет в родния си град, но след провала на Априлското въстание напуска страната заедно с другите оцелели революционери. |
След Руско-турската война България най-сетне извоюва свободата си. След тази победа Вазов пише може би най-прочута творба-- "Епопея на забравените". В центъра на тази поетична сага е борбата на България за освобождение от отоманците. В нея Вазов критикува и упадналия морал на българите след освобождението от Отоманската империя. Поемата допринася за създаването на национално съзнание в България, а така също за зараждането на редица легенди и митове, които и до днес се разказват в българската култура. |
След публикуването на "Епопея на забравените" Вазов става редактор на два политически обзора. По-късно е подложен на гонение в освободена България и отново е екстрадиран. В 1953 г. излиза романът му "Под игото", който е може би най-известният роман в класическата българска литература. |
Comments
Hide